Rumen Monchev
Със сблъсък от желания,
мечти копнeжи и страдания.
Бог създал човека от калта....!
Радостен , Господ от умиление погалил своето творение и покапал го с божествена сълза...
Щастлив полегнал, после, да почива.
Но ,не заключил Той, райскита врата и Сaтаната скришом се промушил.
Видял творбата... Калта подушил ....
И реших да подкарам реактивен самолет.
Обаче греба яко с греблата .
Гледам насреща една автобусна спирка.
И си викам:
А бе аз що не взема да си хвърля часовника.
Нали все пак карам колело и си имам шапка.
Колкото и риба да хвана пак ми се яде боб.
Планината беше толкова далече.
Аз имах боксови ръкавици...
щото по моста течеше ток ,
пък оная ми дава да пия компот. Ето защо
в гората има мечки,ама аз съм дървар.
И запалих печката със шума.
Не защото се подписвам със зелено.Не.
Двете свраки ядяха сладолед. Това е.
Защото като се изкачвах по стълбата
изрисувах коментара за двата портокала.
Оня носеше два бръмбъра. Само нямаше дъвка.
Какво не разбра ли бе?
Аз като си събличам обувките и си обувам ризата да не би на чорапите да и викам кракавици.
Е да де.За това така си помислил.
Но за да разбереш това което съм казал,
друг път чувай това което не искам да кажа.
Болест!
Болест е живота.!
Една неизличима болест.
Родиш ли се веднъж ?
Край ! Обречен си на смърт !
Но дотогава ? ТЕ ! Дявола и Бога
Щял живот в тленното ти тяло
душата ти мъчително въртят..
Играят си на ези или тура
И един на другиго доказват
правотата на прахта !
И аз родих се някога , веднъж !
Ооо! То бе отдавна .
Но подуших , подуших смрадливия
им комарджийски клуб
И умно , много умно
веднага се отказах.....
Затова днес като свободен електрон
летя в безкрайната Вселена ...
И без Дявол и без Бог !
Вжното за мен е , че не станах Роб.
Божествената тайна в миг, разбрал.
Огледал се зловещо и човека припикал....!
За това, днес, след много векове,всички до един на Дявола воним...
